д
да
дв
де
дж
дз
ди
дл
дн
до
др
ду
дъ
дю
дя
| дявам
дявам се
дявол
дяволит
дяволито
дяволитост
дяволица
дяволия
дяволски
дяволувам
дяволуване
дяволче
дяволщина
дядка
дядо
дядов
дякон
дяконов
дяконски
дяконство
дял
дялам
дялане
дялвам
дялване
дялкам
дялкане
дялна
дяна
дяна се
дяча
|
дя̀вам се, -аш се, несв.; дя̀на се, дèнеш се, мин. св. дя̀нах се и денàх се, св., непрех. Диал. Обикн. след въпросително нареч. къде — ходя, губя се, не се явявам. Седнете, къде се дявате от толкоз време? Вазов. Милено... Милено! Къде се дяна, бре дете? Елин Пелин. || Обикн. в съчет. не зная къде да се дяна — не зная къде да си намеря място, как да постъпя. Безпокойство го обзема и той не знае къде да се дене. П. П. Славейков. Като му изнесе той нему оня протокол, дето е у него в джоба, та не ще знае де да се дене. Влайков.
|